Бизнес по български

Като цяло съм оптимист човек, даже голям оптимист. Tакъв съм си от много време. Това ми е помагало много и съм се справял с препятствия и трудности, понякога само с гол оптимизъм и нещата са ставали. И продължават да стават.

Сега обаче искам да Ви предложа една моя гледна точка за правенето на бизнес по български. Това на моменти ме изкарва от оптимистичното ми настроение и може би точно в момента не съм оптимист.

Да правиш бизнес с българи е интересно и вълнуващо…..понякога, но в повечето случаи това си е мъка, жива мъка…..и за двете страни. Погледнато обективно няма причина да е мъка, дори няма особено големи предпоставки, средата се развива, свободен паричен ресурс също не липсва. Дотук всичко изглежда добре, но пречката е в самите хора и в отношението им към работата, към това с което се занимават. Голямата част от тях нямат нужната степен на самомотивация, хъс и желание да си свършат нещата като хората. За какво говоря:

1. Не чакайте българин да Ви отговори на е-мейл – в повечето случаи те не реагират на това, че някой им е изпратил електронно писмо, уважил ги е и очаква най-малкото индикация от тях, че са го получили и кратък отговор или мнение. А на запад е-мейлът е основно средство за правене на бизнес. И е съвесем естествено да е така, защото е-мейът Ви спестява време, разходи, избягва се нужната подготовка за провеждане на телефонен разговор или среща.

2. Не чакайте българин да Ви върне обаждане в уговорения час – ако българин поеме ангажимент към Вас, че ще Ви се обади между 10 и 11 ч., трябва да знаете че вероятността той да Ви се обади е 50/50. Не му се сърдете, разберете го, това не зависи от него, той просто не е възпитан да го направи, не го разбира, не е ангажиран.

3. Ще дойде ли българинът на уговорена среща? – от моя опит има един немалък проецент от 20-25 % от срещите, които не се провеждат, защото българинът не идва. Предният ден той е потвърдил уговорката и ти си седнал, подготвил си презентация, документи, всичко което е нужно защото искаш да се представиш добре. За теб е важно да си свършиш работата, нали затова отнемаш на човека 1 ч. – за да му помогнеш, да му предложиш допълнителна стойност. „ДA ама НЕ” (някой май го беше казал това вече), българчето го няма там. Звъниш му и познай какво, хайде сети се де….., не си вдига телефона, ми защо да го вдигне, той не е в офиса си, това означава че не е на работа и никой не трябва да го притеснява и да го занимава с „глупости”, пък дори и точно в този момент да го чакат за среща.

4. Българинът трудно взема решения – често пъти се сбъсквам с парадокса мой контрагент да не може да вземе решение. Не става дума да го насилваме да вземе положително решение, нека да вземе отрицателно решение – да каже „НЕ”, ясно и отчетливо „НЕ”. Той или Тя често пъти не могат да го направят и по този начин губят времето и на другата страна, която чрез времето и енергията, която отделя за тях (без те да вземат решение), би могла да помогне на друг клиент.

Спирам до тук, мисля че за сега това е достатъчно. Може в някоя от следващите ми статии да опиша и някои от положителните страни на българския бизнес, стига до тогава да видя такива. Ако някой от Вас иска да сподели опит, мнение моля знайте че това е отворен материал с продължение и продължението може да бъде положително или отрицателно, от нас зависи. Всеки може да го допише. Ние го дописваме всеки ден с това как си вършим работата. Не е лошо, като четем такива мнения в главите ни да остава поне една малка частичка от това и следващия път точно преди да се „издъним” да ни светне лампичката. Така ще ставаме все по-добри, по-желани партньори и разбира се по-богати!

Leave a Comment

SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline