Фирмата на бъдещето

Напоследък всички ние сме станали все по-оплакващи се, все по-претоварени и все по-объркани от факта, че за да се справим в работата имаме нужда от ново знание, от още информация и още, и още и още…..И май си задаваме въпроса „Не съм ли аз некомпетентен, недообразован, лаик или бог знае какво в това което правя?“ Наскоро си купих от една бензиностанция книга, която определено внесе малко светлина в мене относно съвременната делова реалност и условията, при които се развиваме всички ние. Четивото е написано от двама асистенти от Икономическия институт в Стокхолм – Кьел Нордстрьом и Йонас Ридерстреле и се казва „Фънки Бизнес – Бизнесът на бъдещето“. Двамата автори обръщат внимание и на въпроса за постоянната нужда от знание и информация у всички нас, като в крайна сметка ние сме само едни човешки същества, а динамиката придобива вече нечовешки размери и изисква от нас нечовешки услия да сме в крак с нея. А дали въобще е нужно да сме в крак на всяка цена?

Все пo-често си мисля, че след всички тези мега поглъщания, сливания и разрастване на бизнеса все ще дойде един момент, в който ще започне обратния процес, защото в икономиката има неписани и невидими закони, които в крайна сметка работят. И така, дали няма да дойде времето на малките и средни фирми, в които приоритет вече няма да е обема а ще бъде качеството, не количестовото. Защото днес май количеството е определящо за целия „лъскав“ свят, в който живеем – от уголемените гърди, членове, заплати, бонуси, джипове, къщи, големите холдинги с много фирми с безброй корпоративни отчети (където една част от служителиоте въобще не знаят за какво са там), до все по-голямата нужда от обучение на тези служители, от квалификация и адаптация към „новите бизнес условия“.
Каква адаптация, че то качеството на работа в тези структури в общия случай рязко спада? Тези хора са толкова объркани и неудовлетворени, че ако ще да ги изпратим на тиим билдинг в Аляска 🙂 те пак ще си мислят какво не е наред и защо не могат да се справят.

Нужна ли е цялата тази суета и докога ще расте тя?

Според мен не е. Всеки един в своето развитие минава през разни етапи, развива се както умствено така и емоционално. Май второто направление на развитие въобще не е в унисон с ГОЛЕМИТЕ НЕЩА. На това второто нещо му е нужен комфорт, приятна среда и удовлетворение. Разбира се не са изключени и хората, за които динамиката е начин на живот – може би техния срок на професионална годност в „корпоративната“ среда е доста по-дълъг 🙂 , а може би не.

Какво ни очаква?

Аз не знам, а едва ли някой знае. Но си мисля, че времето на ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ, на постоянното преследване на количество и недооценяване на качествените нужди на клиента ще отмине. Защото самите клиенти и самите служители ще го наложат. Клиентът иска внимание, цялото внимание на фирмата да е върху него, той не се интересува от ресурси, проектни планове и пр., той иска решение на своите нужди и проблеми, навреме и когато му е нужно. Той си иска качеството. Той би платил за това качество и по-висока цена, защото зависи от него. А това мoже да му бъде осигурено от гъвкава фирма, която знае къде да спре да расте, а не расте самоцелно. Мениджърите на тази фирма се интересуват не само от пари и обороти, а се интересуват от своето усъвършенстване и хармония с околната среда, а хармонията идва от доволните клиенти, от близките приятели, които разчитат на нас. В тази малка и средна фирма хората са най-важни, те са заинтересовани и влагат емоция и чувство в работата. Тя е фирмата, в кото постоянния недостиг на информация е трансформиран не в психоза и демотивация, а в прогресивно и стабилно усъвършенстване на служителите. Тя е фирмата на бъдещето.

Tags: , , ,

Leave a Comment

SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline