Благотворителност и примери от България от последните 300 години

Софийският университет е еманация на благотворителността след Освобождението, подпомагаща развитието на страната

Благотворителността е част от човечеството от хилядолетия. В Индуизма се говори за корма, за която можем да кажем „каквото посееш това ще пожънеш”. Възприемана така тя е пораждала у много хора в древна Индия желание да вършат добри дела. В християнството нерядко обявяват хора за светци благодарение и на благотворителността, която са извършвали приживе. Такива са Св. Козма и Дамян, които, като лекари са изцерявали безплатно. Свети мъченици Флор и Лавър са били коменоделци и са раздавали спечеленото на бедните.

Благотворителността има първостепенно значение за развитието на България.
Тя е част от българското общество от поне 300 години. През Възраждането и най–интензивните периоди на революционните борби при липсата на държава и действаща българска патриаршия даренията в пари, строителни материали и труд са били движещата сила зад появата на църкви в българските земи. Боянската църква е окончателно завършена през 19 век, което става благодарение на дарения на местното население. Символ на успеха на борбата на българския народ за самостоятелна църква е и „Желязната църква”, макар и съградена извън пределите на България. Тя е построена с помощта на Стефан Богориди, който дарява три къщи, където е построен храм с метох, превърнал се по-късно в „Желязната църква”.

Българите са възприемали образованието, като важен фактор за развитието на страната си. Отново поради състоянието на държавата то се е поддържало с помощта на дарения. Едно от най–силните доказателства за това е Априловската гимназия. Тя е създадена чрез дарения. Фондът, който ги събира е създаден от Васил Априлов. Благодарение на него в България се появява първото светско обучение, което извежда образованието на ново равнище. Българските ученици вече могат да разчитат на нещо повече от килиините училища – появяват се нови училища със светски характер.

Талантливи българи са получавали висшето си образование благодарение на стипендии, осигурявани им от техни сънародници. Пример за българин, получил така образованието си е Петър Берон, който е създал и първият български учебник.

Благотворителността се е изразявала и в отношението към сираците. Често се случвало в село, в което има сирак хората заедно да поемат грижата за него, като всеки е подсигурявал някаква част от задълженията.

След Освобождението благотворителността продължава да бъде част от българското общество и живота в нашата държава. Да си припомним братята Георгиеви, които осигуряват терена и парите за построяването на Софийския университет. Оттогава до днес много области в живота на страната са се развивали благодарение на завършилите университета. Вярно е, че има примери и като кмета инж. Иван Иванов, който за да проектира и построи язовир Искър е имал нужда от знанията, натрупани в Лайпциг. Но дали в екипа му не е имало и много, които са завършили в СУ? Вероятно да. Завършил го е и Петър Мутафчиев – една от големите личности в българската история, още Антон Дончев (написал романа „Време разделно”), Меглена Кунева, и много други. Можем да кажем, че Софийският университет е еманация на благотворителността след освобождението, подпомагаща развитието на страната.

След 1944г. до 1989г. на българите е забранено да се сдружават. И вероятно не е пресилено да се каже, че благотворителността във формата, в която я познаваме изчезва. Но пък държавата поема своята роля от образаванието и здравеопазването, до културата и изкуството.

След 1990г. в периода на демокрация хората отново могат да се сдружават и отново може да се развие благотворителността. Но държавата абдикира от много свои задължения. И ето че сега част от българите трябва да разчитат основно на благотворителност. Да разгледаме този момент от положителна страна: благотворителността прави хората по–единни и по–отговорни. Какви благотворителни примери можем да посочим в наши дни?

Благотворителност под форма на стипендии
Американската фондация за България, която работи за подпомагане на образованието и науката в България. Те финансират подготовката и участието на българските отбори от олимпиадите по математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия и отбора на младите физици (виж тук).

Подобна дейност осъществяват и фондация „Помощ за благотворителността в България” (виж тук) и фондация „Сирак” (виж тук), които чрез стипендии подпомагат деца без родители, имащи отличен успех в средното им и висше образование (виж тук).

Също така ги има и фондациите „1000 стипендии” и „Еврика”, които също подкрепят деца с талант в област от образованието.

Има организации, като фондация „Движението на българските майки”, които са започнали с акции на обикновени хора. Те са се изразявали в организирани акции за събиране и предаване на дарения за деца в домове. Тези дарения не са изчерпвали дейностите им, в които е влизало и все още влиза общуване с децата.

Други обикновени хора, които помагат в нужда са майките от БГ Мама. Те обикновено помагат на самотни майки и семейства с финансови затруднения. Щом разберат за даден случай го проучват и уверят ли се, че е истина подкрепят съответната майка с пари, храна, дрехи, учебници за детето и т.н. Помагат й да си намери и работа. Спомням си един случай, в който осигуриха зъболекър на момче в нужда. При друг случай намериха квартира в София, на майка от Русе и със задружни усилия я ремонтираха, пребоядисаха и обзаведоха.

В миналото и днес благотворителността е ключов елемент от развитието на Българската държава. Ето, че и днес паметници се градят посредством дарения, деца получават лечение в чужбина или в България на базата на дарения (Сейв–дарина), образованието на много деца се осигурява чрез фондации. Храна и дрехи за деца, лишени от родителски грижи се осигуряват от фондации или отделни хора. Но днес тя би могла не просто да осигури решаване на редица проблеми.  Днес, карайки хората да се замислят за решенията на различни проблеми и да се включват в решаването им, благотворителността би могла да подпомогне развитието на гражданско общество, което да намали нуждата от благотворителност до подкрепа на държавата, когато не й достигат ресурси (финансови, човешки и др ). Така би се запазила ролята на дарителството,  като фактор за развитието на страна, но не като заместител на държавната политика, а като нейн  надежден партньор.

Автор на статията: Емил Златев

Прочетете още:

Поддръжка на политика по корпоративна социална отговорност

Tags: , , , ,

3 коментара "Благотворителност и примери от България от последните 300 години"

  • Даниел Йорданов says:
Leave a Comment

SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline